Скоро всички ще знаят

Тази сутрин просто бях изумена как се разнасят клюки. Влиза шефа сутринта, смее ми се насреща и ми вика “Честито”, при което аз стоя и гледам недоумяващо и питам за какво ми честити. А той ” Ами разбрах, че си приета в Америка-кога заминаваш?” При което вече гледах като ударена с мокър парцал. Цяла година успях да крия какво правя и точно накрая да разбере, но може би така е по-добре, само дето през следващите няколко дни всички ще знаят и ще ме одумват, а исках да го избегна, но пък така май ще мога по-лесно да измъкна отпуска . То ще стане ясно съвсем скоро. Доказателство, че бързо ще се разчуе е и разговора, който току що проведах със сина на шефа (с който бях в Германия) Баща му го светнал, че ще ги изоставям-след всички обяснения изръси, че щели да ме изпратят подобаващо (брей ) .

Та такива работи. Сега ми е едно леко-поне няма да мисля как ще кажа-те си разбраха сами, само ме гложди от къде е изтекла информация? Но няма значение-станалото станало. Дано е за добро.

Няколко думи за успеха

Ето и моя принос по въпроса за успеха:  

1. Реално погледнато няма с кой знае какво да се похваля, но за мен нещата, които съм постигнала са си успех. Успях бързо да си намеря работа след като завърших езиковата. След това си намерих квартира и успях да си изпълня дългоочаквната мечта да се махна от вкъщи и от хората там. Положих всички усилия да се подготвя за изпитите-четях книги, решавах тестове, писах есета (е, не до степен която желаех, но времето ме ограничаваше). Въпреки, че не се справих много добре на изпитите не се отказах, а дори се мотивирах още повече, защото твърдо бях решила, че ще уча в Американски колеж и в крайна сметка ще уча. На моменти се отчайвах, но успявах да се мобилизирам и да продължа. Дали вярвам, че ще успея? Ами вярвам, че ако продължавам да съм все така упорита и истински да искам да постигна нещо, нищо няма да ме спре да го направя.

 2. Помогнаха ми подркепата на приятелите, непрестанните съвети и идеи на Лид и истинското ми желание да уча в USA. В бъдеще мисля, че най-вече ще ми помага упоритостта ми да постигна нещата, за които си мечтая. 

3. Главните препятствия, които имах бяха странните отношения в семейството ми(макар, че като се замисля от друга страна те ме мотивирах най-много), финансовата част също играеше роля, както и ограничението във времето,защото вечер като се прибера към 17.30 от работа не успявах да свърша много ползотворна работа.

Първи юни

Честит празник на всички, които пазят детето в себе си!

Това хубаво ама винаги съм се чудила както с много други празници защо има ден на детето?Какво означава това? Аз като малка се радвах, че е 1-ви юни, защото имаше безплатен сладолед и понякога някой и друг подарък. И какво от това? Трябва ли само на този ден да се мисли за децата по по-специален начин? Не мисля.