Today’s mood

Напоследък пак имам да върша доста неща. Много неща не са ми ясни. Междувременно излизат нови. Притеснявам се за всички дребни и не чак толкова дребни неща като виза, билет, самото заминаване, дали ще се справя там и т.н. И за миг не съжалявам, че съм кандидатствала и че ще замина, просто всичко ми е доста омотано и непознато,но нормално.

Т. от понеделник е  в София-командировка и незнам кога ще си дойде-уре-другиден,но вече ми липсва. Всичко е много странно-заедно сме от близо 4 години-как минаха незнам-не ги усетих, но е факт, че сме ужасно привързани един към друг и ще ми е доста трудно да свикна без него,но ще се наложи. Освен това защо се тръшкам толкова за него като 1000 пъти съм казвала, че нямам намерение да се обвързвам сериозно, защото не одобрявам доста неща в него и не искам такъв баща на децата си-по принцип по въпроса за женитби и т.н знам, че е рано и нямам намерение в близките години да се нагърбвам с това,но понякога просто си мисля за такива работи.

Ох и вече не ми се стой в тая фирма-писна ми с тъпи хора да се занимавам,а и за капак правят проблем за отпуските. Шефа си мисли, че сме вързани тук и край. С Радинка измислихме план в началото на юли да ходим на море-на Ахтопол и мислех да си взема напарво 15 дена отпуска-от 28-ми(когато съм на интервю за визата) до 16 юли и като се върна да си подам молбата за напускане,т.е до 15 август да мога се махна. Да,но тази сутрин колежката си изпроси едвам пет дена!!!И то защо-защото сина на шефа ще се жени-приготвят се за сватба, ще откриват склад в Пловдив и т.н и той си мисли, че трябва да се съобразяваме с неговите глупости. Хич не ми дреме за сватбата му, склада му и т.н. , но той си мисли, че трябва да ни дреме. И всякакви такива простотии. Другия вариант е да си пусна молбата за напускане от 1 юли и на 1 август да се махна,но тогава най-вероятно няма да отидем на море и ще си изпусна и правото на отпуска. Та незнам, ще решавам на момента-зависи как ще реагира шефа като му кажа за 15 дни.

Current song: Outlandish – Callin’ you