Опитвам се

Гледам да взимам интересни часове или поне един-два да не са толкова свързани с четене като пияното и хора този семестър. Не съм от най-активните тази година освен, че съм в SGA май друго по-важно няма. Догодина ще съм Peer Listener, Golden Key и все по-сериозно си мисля да се пробвам за президент на SGA (изборите са след седмица). Е, няма гаранция, че ще ме изберът, но ако не това все ще си остана като Senator-at-Large. Това ще е добра възможност да говоря повече пред хора, да се срещам с по-голям диапазон от хора и да стана малко по-уверена. Малко се притеснявам да не си разваля GPA-то, нали съм си маниак и все за 4.00 се блъскам. Освен това от както съм се прибрала от ваканцията гледам да ходя по-често на фитнес, старая се да се сприятелявам с различни хора. Знам, че винаги може повече, но все пак не съм се заключила в стаята и да не искам да виждам никой. И все пак нещо ми липсва…независимо колко съм заета все не се чувствам 100% на място..не мога да го обясня точно…Уж казват с времето ще станат нещата, но ще видим.

Чудя си се

Тези дни пак непрекъснато се разговори кой се прибира, защо, кога и т.н. И отново осъзнах, че не всичко е толкова просто-не мога просто да си хвана багажа и да кажа “Отивам си за ваканцията” (както някой хора правят). Защо искам да се прибера за другата Коледа? Ами вече ми избиват лудите тук, самотно ми е, искам да се видя с приятели, може би и с него, да си върна част от багажа, защото нали по всяко време трябва да съм в състояние да си събера багажа в два куфара, също мога да държа TOEFL, защото поне от към пътни няма да е толкова скъпо (тук ще трябва да дам поне 50-60$ за газ, за да ме закарат до тест центъра).

Преди всичко друго трябва да видя какво ще изкарам лятото, но после се почва чуденето ами ако ме приемат някъде другата година все ще има пари за плащане, а може и да са доста, т.е трябва да остана и другото лято да работя (евентуално). Да, това е думата, която ползвам най-често (евентуално и ако), защото все нещо трябва да стане, за да стане ясно друго нещо и така до безкрай.

А защо не мога да се почувставам тук достатъчно добре, за да нямам нужда да се прибирам? Каква е гаранцията, че като се прибера с половината хора, с които сме уж приятели вече няма да са ми толкова близки. То сега след 7 месеца вече се чувставам супер отдалечена, да не говорим за още толкова или година.

Поне като го напиша не се чувставам гузна, че говоря с хората за едно и също нещо. Това му е хубавото на блога-никога не се оплаква и не се чувстам досадна

Atonement vs. The Notebook

Гледах най-после Atonement. Може би защото бях предупредена, че е тъжен и не плаках. За разлика от The Notebook, на който просто се скъсах, може би защото повече ми напомняше за него..имаше реплики, който все едно слушах него, а не актьора, който ги казва. Еми да, аз на филми и песни, които ми напомнят за мен и него плача най-много…еми какво да се прави като съм безнадежна романтичка.

WOW

For a very long time I haven’t heard a song that gives me creeps while I listen to it. Well, this one is such. I just can’t stop listening it..it just says everything I want to say…

Enrique – “Sombody’s me”

You, do you remember me?
Like I remember you?
Do you spend your life
Going back in your mind to that time?
Because I, I walk the streets alone
I hate being on my own
And everyone can see that I really fell
And I’m going through hell
Thinking about you with somebody elseSomebody wants you
Somebody needs you
Somebody dreams about you every single night
Somebody can’t breath without you, it’s lonely
Somebody hopes that one day you will see
That Somebody’s Me [2x]

How, How could we go wrong
It was so good and now it’s gone
And I pray at night that our paths soon will cross
And what we had isn’t lost
Cause you’re always right here in my thoughts

Somebody wants you
Somebody needs you
Somebody dreams about you every single night
Somebody can’t breath without you, it’s lonely
Somebody hopes that one day you will see
That Somebody’s Me [2x]You’ll always be in my life
Even if I’m not in your life
Because you’re in my memory
You, will you remember me
And before you set me free
Oh listen please

Somebody wants you
Somebody needs you
Somebody dreams about you every single night
Somebody can’t breath without you, it’s lonely
Somebody hopes that one day you will see
That Somebody’s Me [5x]

Quote

This reallly caught my attention after watching a couple of times the trailer for “Atonement” (I haven’t seen the movie yet, but I like the phrase).

She: “My darling, I will wait for you!”

He: “I will find you, love you, marry you!”

It’s sweet

Why women need them?

After watching a couple of episodes of “Sex and the Cty”(one of my favorites shows) these days and, at the same time, strugling with my love stories, I start wondering why we always need a man by our side? I caught myself hoping to meet somebody during the summer, so I can forget T. and go back in the winter to BG with no concerns, but why? Can’t I keep going without him and without anybody new? Is this the way women are created? I know a lot of single women who live perfect, but why can’t I do it?

I also wonder why we measure if a man is “good” for us, only if he has money and he is prosperous. I don’t think much about that, but this is what I noticed around me. Even about T.-everybody says he is not for me because he doesn’t have very good education and not always has a regular job. Yes, I should admit that those characteristics were problem a lot of times, but still he made me happy, he was there when I needed him. Even now I try to stop thinking about him, because I can’t imagine us in the future, but at the same time I miss him so much, I want him here, now

Also I’m afraid of meeting somebody new…I can’t exactly explain why..just the thought about it is strange. I’m also afraid of the fact how I will tell T. because I promised I would do. I’m always afraid to quit every communication with him. On one side, I want to do it, but, on the other, I just can’t. Even during these months I kept writing him, and now when he started answering again more often and keeps saying how much he loves me, it is just painful. I like hearing from him, but also I’m afraid where this will lead ( I don’t have much hope that it will lead to something good )

Well, the time will show what will happen…but I keep worrying about everything and I’m trying to make some plans, which change every day…

Clean up

I have decided that I do not need so many accounts including myspace, flickr and etc. because the stuff I do there, I can do on facebook..so I deleted all accounts except facebook…the less information I have online, the better..I do not know why..just like that…

Thinking too much

Now that I’m on a break, I have more free time for thinking..I know it sounds strange, but it is true. By thinking I mean I have more time to go through different things. Of course, one of the things – him – it is not good to have so much time…it is painful..all these memories keep hunting me. I wonder if they will ever stop?

I am also thinking about my brother..he is going to be 14 this year..it sounds so much, and I still perceive him as a little baby..maybe because he does not behave as I did when I was 14. I also realize how much more I could have given him…how much more he could have learned I know I am not his mother and should not feel guilty about missing some stuff with his growing up, but still…I was responsible for him..if only I could have known the things I know now…

I also think about how fast the time goes sometimes…how just after a blink of an eye it will be the Fall semester and again applying stuff, SATs and all these I’m afraid…